Домът на отбора на град Пловдив се казва стадион ,,Христо Ботев,, и е ситуиран в почти идеалният център,квартал Каменица ,булевард Източен N 10.
Настоящият капацитет заедно с буферните зони е 22 000 места и по принцип бултрасите пълнят всички сектори без западната страна,където се помещава сектора за гости и предпазните зони около него.Най-яростните бултраси са на Източната Трибуна от която се влиза откъм улица Варшава.Цените на билетите за всички сектори варират между 3.00 и 4.00 лева.
От 1912 до 1924 отборът на Ботев играе срещите си на игрище ,,Колежа,,(днешен стадион ,,Христо Ботев,,)
От 1924 до 1949 отборът на Ботев има собствен стадион (днешен стадион ,,Тодор Диев,,) в квартал Ухото
От 1949 до 1961 отборът на Ботев играе срещите си на градският стадион ,,9-ти септември,, (днешен стадион ,,Пловдив,,)
От 1961 отборът на Ботев играе срещите си на клубният си стадион ,,Христо Ботев,, като международните мачове и някои дербита със столични съперници се провеждат на градският стадион ,,Пловдив,,
Всъщност решението за създаване на клубно игрище на СК Ботев се взима от управителният съвет на тима през 1924 година.Дотогава футболният отбор тренира на ливадите в квартал Мараша,а играе мачовете си на няколко места-плацовете на 9-ти полк,21-ви пехотен полк,артилерийските казарми,поляните на Гладно поле и единственото пригодено за футбол игрище,, Колежа,,.Пловдивската община въз основа на протокол N 59 от 20.10.1925 отпуска 36 декара общинско място в квартал,,Ухото,, с цел то да стане футболно игрище на жълто-черните а около него да се построи парк.Това място се е намерило в днешният квартал Кичук-Париж на мястото на Халите и стадион Спартак.То е било запуснато и занемарено,като целят терен е бил покрит с храсталаци.Необходимите средства за строежа се осигуряват от организирана благотворителна томбола и от дарения на клубни членове.Игрището е готово през средата на 1926 година ,като на 23 май се играе първата официална среща
През 1949 година след решение на Градската управа игрището е предадено на дружество ,,Динамо,,(Спартак Пд).
От 25.07.1967 със създаването на ДФС ,,Тракия,, игрището отново е върнато в собствеността.
През 1982 година след като от АФД ,,Тракия,, се отделя възстановеното дружество,, Спартак,,игрището отново е върнато на синьо-белите от квартал Кичук-Париж.
След 1949 година Ботев минава под опеката на военните и играе мачовете си на военните терени на Пловдивският гарнизон и на градският стадион ,,9-ти септември,,.Заради липсата на добре подредена тренировъчна база започват постъпки пред Градската община за вземане на терен за нов спортен комплекс и така на 29.07.1959 е първата копка на новото клубно игрище в квартал Каменица. На мястото на легендарният,, Колежа,, за по малко от две години поделение N 50100 водено от генерал-лейтенант Величко Георгиев и генерал-майор Стоян Стоянов построява футболен стадион с лекоатлетическа писта,сектори,съблекални,басейн,баскетболно и волейболно поле,тенискорт и административна сграда.Така на 14.05.1961 новият стадион е открит от генерал-лейтенант Добри Джуров,а също така се провежда мач между АСК Ботев и шампиона на Румъния,,ЧЧA,,(Стяуа)завършил с първа победа 3-0.
Ботев 1912 играе дерби мачове през 60,70,80 и 90-те години и на градския стадион "Пловдив" /бивш "9 септември"/, който е за 55 000 зрители, на два етажа, част от трибуните са покрити и в отделен период е разполагал с осветление.Големите европейски мачове на тима ни през 80-те години също се провеждат на този стадион заради големият му капацитет на зрители.
На няколко пъти стадион,,Христо Ботев,, е подслонявал и градските съперници – Локомотив и Спартак. “Смърфовете” играят домакинските си срещи тук през пролетта на 1980 г. (изпадат в Б група), и по една среща в началото на 90-те години и през 2004 г. (стават шампиони). “Гладиаторите” от Спартак ползват стадиона за няколко мача през сезона 1995/96 г.
Стадиона ни е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г. (Левски София – Нефтохимик 2:0).
http://botev1912.com/stadion/stadion.htm
