За по-младите канарчета пускаме една ода за любимия ни жълто-черен клуб от преди 25 години, когато в зародиша на спортната си кариера един отбор направи чудеса в България и на международната сцена измъчвайки отбори като Барселона и Байерн Мюнхен. Без да избиваме комплекси всеки може да си направи самооценка между годините в които Ботев е бил на почит и какви състезатели е имал, какви легенди, такива каквито други клубове от други пловдивски отбори само могат да си мечтаят с техните единици. Искаме да затворим устите и на тези, които говорят, че не сме уважавали идолите си. Само Ботев!
Авторът не е известен ,но е факт това произведение което се носеше от уста на уста и грижливо се преписваше на ръка!!!
ОДА ЗА ПФК “БОТЕВ 1912”
/1984 година/
Футбол, футбол божи дар
Ти си по-могъщ от всеки цар,
Ти владееш нашите сърца,
Ти си най-великата игра
В този чуден 20 век
Няма ни един човек,
Който футбола да не избира
И красотата му да не разбира
Футболът е удоволствие, наслада,
По-чудесен от булка млада,
Футболът е треска, плам, възторг,
Футболът вълнува цял един народ.
Футболистите са виртуози, чародеен,
Всичко живо пред умението им немее,
И не смее с Ботев да се занимава,
А ВНИМАВА!!!
Да не пропусне миг или момент,
Заплеснати са всички – асистент,
студент, доцент, инженер, работник,
чиновник, сервитьор, президент или просто фен.
Даже и жените – приятелски човешки,
В зимен студ и летни дни най-тежки,
Зарязват готвене, пране, деца
И се отдават на любимата игра.
Футболът магия е голяма,
Но за някои тя тайни няма.
Той е с номер 10 на гърба
И боготвори го днес света.
Най-великия светия,
По-велик и от “Свети Илия”,
Е Зехтински, капитана,
И за неговата слава ще подхвана.
За нас хората обикновени,
От дарбите божествени лишени,
Бат Петьо е пророк, месия
И за него тигър мога да убия.
“Бате Петьо, “Зайо”, “Зико”,
всеки, както иска тъй му вика
и смаян от играта му реве:
“Кой ли може капитана ни да спре?”.
Такъв човек все още няма,
Затова го пазят повече от двама,
Били те – българи, испнаци,
Да не говорим за нещастните германци.
В Мюнхен – сърцето на Бавария надута
Дето в България дори не чута,
Зико Байерн разтревожи,
И на величието му кръстът сложи.
А след това на пловдивска земя,
Уто Латек само дето не умря,
Аугенталер, Румениге занемяха,
Лерби, Пфаф сълзи проляха.
От безсъние, от яд и срам,
Че от тях бе Зико майстор по-голям,
И се успокояваха единствено с това,
Че и на Платини ще дойде скоро май реда.
А в срещите от нашите турнири,
Зико развенчава всякакви кумири
И печели слава за отбора ни любим
Ботев е тим не победим.
И за останалите от отбора,
Също със суперлативи ще говоря,
Защото те са момчета чудесни
И футболисти интересни.
Вратата наша смело Вичев защитава,
С нападателите вражи се сражава
И дузпите с лекота спасява,
Но сгреши ли публиката не прощава.
Трифон Пачев “Марадона”,
Ще направи луд Гибона
Номер 2 на него му приляга
Много често и в атака бяга.
Митко Младенов – нашият метач,
Също е голям играч,
Като Бекенбауер е спокоен и умел
И когато трябва безразсъдно смел.
Благо Блангев, кой не го познава
На нападателите не прощава,
Него доктор Блажи го наричат,
В Пловдив всички го обичат.
Панчо Раков е стопер всеотдаен,
Футболът за него е празник безкраен.
Панчо може да умре,
Но атаката ще спре.
Марин Бакалов във ВХВП-то е студент,
Но по футбол той си е доцент.
С ум, сърце и бързина,
Той обогатява чудната игра.
Коцето е ураган, тайфун, стихия,
С финтове бразилски топката ще спре
И независимо дали шутира или центрира,
Кълбото кожено в мрежата ще спира.
Васко Симов изтребител реактивен,
Силен, издръжлив, и експлозивен,
Може сам противниците да пресира,
А накрая и вратаря да матира.
Георгиев с номер 9 е сега,
Той много често прави чудеса,
Гол след гол бележи неуморно,
Талантът му огромен е безпорно.
Наско Пашев е момче немирно
Атакува безпощадно и неспирно.
Ярко днес звездата му е засияла
Той любимец е на публиката цяла.
Пехливанов е таран опасен,
с поглед за играта ясен.
Безпощадно той отбраната парализира,
А и майсторски реализира.
Хорозов е горял в много боеве,
Срещу него всеки се чувства зле,
Коста Танев е непримирим боец
И по задачи трудни той е спец.
Стайнов е надежда млада
Действа с майсторство и изненада
Минчо Минчев е с бъдеще голямо
Трябва да не се отпуска само.
И накрая няколко слова
За треньора Глухчев аз ще отделя.
За човекът, който с ум, сърце, душа
Моделира цялата игра.
Глухчев е треньор и педагог
И при него всеки заиграва като Бог.
Футболистите го уважават и обичат,
Запалянковците с титли все го кичат.
Време е с отбора да се разделим.
С нашия прекрасен тим,
И да му пожелаем от сърце,
Да играе все така добре,
За да стане шампион на нашата страна,
А защо не и на цялата земя!!!
