
Футболната битка за Пловдив е започнала още със зараждането на тази игра в градът ни,и винаги е преминавала при невероятен интерес на цялото ни спортно общество. Още от самото начало на организираното футболно движение някъде от 20-те години на миналият век СК Ботевъ Пловдив винаги е бил главният дразнител и претендент,а срещу него са се изправяли през годините Левски,Парчевич,Спортклуб,Шипка,СП-45,Славия-Ченгелов,Спартак , Локомотив и Марица.
В периода до 1945 година главните действащи отбори на пловдивската спортна сцена са СК Ботевъ и Спортклуб Пловдив!!!

Редно е да споменем,че от време на време са блесвали и тимовете на Парчевич,Левски(днешен Спартак Пд),Шипка и някои други,които са потънали в забравата на времето.
В периода 1944-1948 на спортната сцена на град Пловдив се случват
многократно повече събития отколкото за изминалите двадесет години.
Смяната на политическата система в България през септември`1944 и
налагането на диктаторски режим по източен образец оказва влияние върху развитието на спорта като цяло и в частност на футбола в България. Обратно на декларираните лозунги за осигуряване на модерни условия за развитие и за бъдещи бляскави успехи,
основен принцип на управление става командно-административният. Това предпоставя
липсата на каквато и да е свободна воля и гражданска инициатива в спортния живот и
вътрешноклубните дела.
В самото начало е нужно да се отбележи какво заварва времеразделната дата
«9 ІХ 1944» в спортен Пловдив, а именно съществуването на дружествата - Шипка,
Спортен градски клуб (СГК), Марица, Спортклуб, Ботев, Левски, Железничарски
спортен клуб (ЖСК) и Парчевич.
На 27 декември 1944 в резултат на не особено доброволно и свободно решение,
функционерите на Ботев Пловдив се съгласяват на обединение с „червения
тим" на Шипка, който по онова време е воден от „силния на деня" градски комендант,
майор Величко Георгиев (по-късно генерал-лейтенант). Така е изпълнено едно от
указанията на комунистическата власт за овладяване на старите буржоазни организации.

В Пловдив, освен Шипка-Ботев, другото емблематично обединение е това на
Спортклуб (отбор на гръцкото малцинство) с Парчевич (отбора на католиците) в СП-45,
по-късно преименуван на Славия и дообезличен от събиране с работническия «Петър
Ченгелов» в Славия-Ченгелов.

Другият могъщ пловдиски тим Левски Пловдив (създаден през 1928 от
Тракийска слава и Бенковски-Победа`25) е слят с новообразувания клуб
Септември при МВР-Пловдив и на тази основа след години се ражда дружеството Спартак Пловдив. Не е оставен непокътнат и отборът на Каршияка - Марица е обединена със Стефан Караджа и приема за кратко името Спартак, после променено на Текстилец...
През 1933-34, 1943 и 1944 основен доминант на пловдивската футболна сцена
е отборът на Шипка Пловдив.От 1946 до 1948 за шампион на градът ни
безапелационно е много силният и корав Славия,който е резултат от
обединеният на Спортклуб и Парчевич и няма абсолютно нищо с ЖСК Пловдив
освен с това, че ползва футболното му игрище.
През лятото на 1948 завършва последната позната тогава надпревара на
градски и след това областен принцип за определяне на първенеца на
България.Тази година е и последната в която има Пловдивска Футболна
Група,като шампион на градът ни е Славия,следвана от Ботев,Спартак,Марица
и далеч назад ЖСК,Ботев Асеновград,Чавдар Пловдив и Борислав Първомай.
През 1949 и 1950 година отборът на Ботев не участва в битката за Пловдив
поради ред причини. За сезон 1948/1949 година се извършва крупна
реорганизация в структурата на провеждане на футболните надпревари като се премахва системата на елиминации за определянето на шампиона. Създадена е елитна лига под името "А" Републиканска футболна група, но в нея не попада Ботев Пловдив и той започва да се състезава в една от петте второразредни зонови дивизии. Жълточерният отбор печели надпреварата в Южната зонова дивизия и придобива право да участва в турнира на зоновите първенци за място в елита. Ботев Пд се класира трети и след две победи в допълнителните квалификации срещу Бдин (Бенковски Видин) извоюва правото да играе в А-група от следващия сезон.
Новият шампионат 1949/50 започва, дори е проведен първият кръг и отново
заради висше политическото хрумване се задейства командно административното вмешателство. Прави се поредна реорганизация в системата за провеждане на футболните първенства и за целта от 30 октомври до 15 декември 1949 г. се провеждат квалификационни турнири за местата в бъдещата А-група, която ще има календар "пролет-есен". Ботев извоюва едно от двете места, определени за Пловдив, но военните решават друго. В софийския квалификационен турнир армейският отбор ЦДНА (ЦСКА) съвсем изненадващо не се класира сред петте софийски квоти и за „честа на пагона" е извършена вътрешоведемоствена реорганизация. Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) към Министерски съвет взима решение в елитната група да участва един общ представителен военен тим под името «Отбор на Народна войска» (ОНВ), който да заеме мястото на Ботев Пловдив. На практика обаче става така, че участва ЦСКА, а за параван на уж обединения отбор е взет един-единствен играч от Пловдив - отличният вратар Георги Кекеманов. Злощастният Ботев е запратен да играе „поправителен" през 1950 г. в Пловдивската окръжна групa. Така отново няма пряк сблъсък за битката за Пловдив.Редно е да отбележим,че последната година е черна и за цяло поколение пловдивчани отдадени на спорта изобщо в градът ни. Два от спортните символи на Пловдив – Спортклуб и Парчевич са тотално изтрити от
спортната карта,като техните обединения и остатъци в лицето на СП-45,Славия-Ченгелов и Славия са окончателно разпуснати и разформировани.
Отборът на ЖСК Пловдив който е покровителстван от новата комунистическа
власт безуспешно пробва обединение с Левски Пловдив.Също така железничарите-комунисти въпреки,че имат сравнително добра база нямат футболисти годни за представителен футбол и не могат да се класират дори за квалификациите на вторите зонови дивизии.Така чрез ловки маневри и административно окрупняване цялата структура на Славия Пловдив е разпусната.Част от футболистите са взети в Дружество Енергия(по късно преименувано на ДСО Торпедо)където вече е адмистрацията и част от спортистите на ЖСК.Така извън футболното поле и доста криминално и странно
се появава нов претендент за Пловдив-недоносчето на ДСО Торпедо в
последствие преименувано на Локомотив Пловдив.

До 1969 година битката за град Пловдив се води между Спартак Пловдив и
Ботев Пловдив.Милиционерското дружество «Динамо» (по-късно Спартак
Пловдив)получава през 1949 стадионът на Ботев в квартал Кичук Париж и
клубните канцеларии на жълто-черните на улица ,,Патриарх Евтимий,,.Гладиаторите много бързо създават структури в клубът си на всяко едно ниво и заиграват в елитната ни дивизия до 1969 година.Тогава след ново решение на местната политическа власт Ботев Пловдив,Спартак Пловдив и Академик Пловдив се обединяват под името АФД Тракия Пловдив.През началото на 1981 година Спартак Пловдив се отделя от обединението и започва наново клубният си живот чрез футболисти освободени от Локомотив Пловдив.Уви отборът е загубил много от феновете си и аурата си,и въпреки инжекциите на ,,брокерите,, в средата на 90-те години гладиаторите се задоволяват единствено с участие в Б група и рядко се срещат по футболните терени с другите пловдивски отбори!!!
