Някои от футболните клубове носят имена, с които обозначават откъде произхождат географски. Други търсят вдъхновение от историята на страната си. За тях иде реч в следващите редове.
Много от гръцките клубове например се идентифицират с герои от митологията, също както викингите са част от скандинавския футбол. Въпросът е защо основателите на даден клуб избират име на човек, който реално е съществувал? Може би те са смятали, че така клубът ще наследи ценностите, които историческият герой е защитавал. Може би по този начин още от създаването си клубът трябва да получи ясна идентичност. Това обаче носи и огромен товар върху плещите.
Пример за такива клубове има най-вече на Балканите. В България има два емблематични случая. „Ботев”, създаден в Католическия колеж в Пловдив, дължи името си на поета и революционер Христо Ботев, загинал в битка на 2 юни 1876 г. „Левски” (София) пък е кръстен на националния герой и борец срещу турското робство Васил Левски. И двата клуба се асоциират с раждането на българския национализъм. Много от феновете на пловдивските тимове са крайнодесни. Дербито нерядко е съпровождано от ексцесии. Подобна конфронтация има и между „Левски” и ЦСКА.
Емблемата на “Аякс”
В Ирландия ситуацията е подобна. „Сейнт Патрик Атлетик” е създаден от католици през 1929 г. – осем години след обявяването на незавимост на страната в предградие на Дъблин - Инчикор. Името на клуба идва от покровителя на Ейре – Свети Патрик. „Няма сила без обединение”, е девизът на ирландската общност, която стои зад клуба.
Интересен пример е сръбският „Обилич”. Основан през 1924 г., той взема името на легендарния боец от Средновековието Милош Обилич, който убива османския султан Мурад I в битката при Косово през 1389 г. Според легендата той стига до него под предлог, че е дезертирал. И Обилич, и битката при Косово са емблеми на сръбския национализъм.
Друг клуб, чието име е отправна точка за местен патриотизъм, е „Арминия” (Билефелд). Основан през 1905 г., той носи името на боеца Арминиус (или Херман), който води германците при победата над римските легиони през IX век. Арминиус е особен популярен десет века по-късно, когато се формира съвременната немска държава. В Германия има още един клуб, наречен на националист – създателя на федерацията по гимнастика Фридрих Лудвиг Ян (1778-1852). Става въпрос за „Ян Регенсбург”, основан през 1907 г.
Любопитен е случаят с „Жил Висенте”, който е основан през 1924 г. в град Барселос. Португалският драматург, сравняван дори с Шекспир, е живял почти пет века по-рано (1465-1536).
Героите на Съветския съюз също са част от футбола в страната. Нискоразредният „Чкаловец” (Новосибирск) например бе кръстен на пилота Валери Чкалов (наскоро клубът се преименува на „Сибир”). Подобна е и ситуацията с „Шахтьор” (Донецк), основан през 1936 г. под името на „Стахановец”. Това се прави в чест на миньора Алексей Стаханов, преизпълнил в пъти дневната си норма по добив на въглища. Преди да вземе настоящето си име, клубът се казва за кратко „Шахтьор Сталин”.
В посочените случаи мнозинството от имената са на исторически герои, свързани с освободителното движение на страната, или на хора, които предизвикват национална гордост. Има обаче и клубове, чиито названия произлизат от митични герои или дори от киното. Съществува например „Клуб Спортиво Бен Хур” в Аржентина. В ЮАР през 1937 г. пък е основан „Орландо Пайрътс”, който дължи името си на филма „Captain Blood” (1935 г.) с участието на Ерол Флин. И до днес капитан Питър Блъд се смята за най-великия пират в историята на киното.
Емблемата на солунския “Арис” с ранения бог на войната Арис
Интересен е опитът да някои клубове да си създадат идентичност, като вземат името на герой от митологията. Това е най-често срещано в Гърция. На бога на слънцето, светлината, музиката и поезията Аполон са наречени отборите в Каламария и в Лимасол (Кипър). „Арис” (Солун) пък носи името на бога на войната Арес, чийто лик е върху клубната емблема. На нея той си почива, поставил е ръце върху лявото си коляно, а щитът му е опрян встрани. Друга причина основателите на клуба да изберат това име са Балканските войни (1912-13), в които Гърция участва. Най-куриозната причина за избора обаче е градският съперник „Ираклис”, който носи името на полубога Херкулес. Според гръцката митология той се влюбва в Серена, която служи на Арес. Последният обещава да му я даде за жена, ако се откаже от свръхестествената си сила. Арес обаче убива Серена и набеждава Херкулес за това. Спасен е само благодарение на намесата на Зевс. Важно е обаче да се отбележи, че „Ираклис” е основан през 1908 г., а „Арис” малко след Балканските войни.
Подобна история има и в Холандия. „Аякс”, основан през 1900 г., носи името на митологичния герой – братовчед на Ахил, който се е бил за Троя. Още примери от Ниската земя – „Хераклес” (Алмело) идва древногръцкия герой Херакъл, който в римската митология е наричан Херкулес. „Фортуна” (Ситард) пък е наречен на римската богиня на съдбата Фортуна. Същото име носи и отборът на Дюселдорф (Германия).
Немалко клубове са почерпили вдъхновение и от спартанците. Клубове в Ротердам и Прага носят името „Спарта”. Вероятно основателите им са търсили асоциация с хора, които обичат да се бият докрай. В аналите пише, че най-голяма слава спартанците добиват, когато умрат на бойното поле, а няма по-голям срам, ако си оцелял след загубена битка. Италия също е повлияна от гръцката митология. През 1907 г. в Бергамо е основан „Аталанта” по името на атлетката от гръцката митология, отгледана от мечка, след като родителите й я изоставят.
В Испания също има преклонение пред Херкулес – тимът от Аликанте е създаден през 1922 г. под името „Еркулес”. Първият президент Висенте Алфосеа вярвал, че така отборът му ще е непобедим. Интересното е, че до Втората световна война „Еркулес” и гръцкия „Ираклис” ползвали едни и същи фланелки и шалчета.
Някъде по средата между легендите и реалността се е родило и името на два клуба на Балканите, основани през 1911 г. Отборите в Сплит (Хърватия) и Кула (Сърбия) се казват „Хайдук”, което идва от хайдутите – борците срещу османската власт.
Подобни алюзии се търсят и в Скандинавия с викингите. Макар да не е сигурно коя история е истинска и коя е мит, основителите на клубове в Швеция, Норвегия, Финландия и Дания избират имена на герои от древния епос. Най-известните примери за такива са датския „Лингби” и шведския „Фрей”, а отборът от норвежкия град Ставангер се е нарекъл „Викинг” – директна препратка към воините с шлемове и рога.
